Кинезитерапия
Буквално преведена, думата кинезитерапия означава „лечение чрез движение”. Нейните корени могат да бъдат проследени чак до древен Китай, където още Конфуций отбелязва значението, което определени позиции на тялото имат за генериране на лечебен или превантивен ефект. Древните индийски майстори на йога също са целели максимално да укрепят своето физическо състояние чрез упражнения за дишане и гимнастика. Хипократ, известният гръцки лекар, на чието име е кръстена клетвата, която всеки модерен медик полага, също не е бил чужд на идеята за постигане на здравословни резултати чрез диетология и физически упражнения.
Основно кинезитерапията се дели на два вида:
- Местна кинезитерапия, при която фокусът пада изцяло върху засегнатата част от тялото и всички усилия се влагат в неговото лечение.
- Обща кинезитерапия, която касае частите от тялото, които не са засегнати.
Често срещани методи на кинезитерапия са упражненията срещу съпротивление, отстраняването на ставните контрактури, синергичните упражнения, дихателните упражнения, утринната хигиенна гимнастика, упражненията във вода, както и упражненията за отпускане, ортостатика и обучение за предвижване при инвалидизация.
Кинезитерапията се прилага предимно при нарушения на опорно-двигателните функции и заболявания, причиняващи загуба на мобилност. Може да бъде приложена самостоятелно или в добавка към вече активно лечение от друг тип с цел ускоряване на лечебния процес.
Положителните ефекти от кинезитерапията могат да включват:
- увеличаване на мускулната сила
- подобряване на обема на движение
- намаляване на повишеното напрежение в мускулите
- повишаване на нивата на ендорфин (поради което се наблюдава и намаляване на болката)
- подобряване на ефективността на сърдечно-дихателните пътища
- подобряване на функционирането на органите на храносмилане
- инхибиране на патологичните рефлекси
- подобряване на ефективността на сърдечно-дихателните пътища
Методите на кинезитерапия спомагат за запазването или увеличаването на увредени функции и при нужда дори могат да подтиснат компенсаторни движения и стереотипи и дори да възстановят изгубени функции при наличието на достатъчно рехабилитационен потенциал. В превантивен план кинезитерапията извършва вторична профилактика на промени в имобилизирани скелетни мускули, стави и кости и предотвратяване на следващи усложнения в тях и в кръвоносната и дихателна системи в следствие на дълго обездвижване.
